Приеха на първо четене Закона за концесиите

В четвъртък парламентът прие на първо четене спорния закон за концесиите, на който президентът наложи вето...”За” гласуваха депутатите от ГЕРБ, ДПС и ОП, „против” депутатите от БСП и „Воля”...

Зконопроектът бе внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. и предизвика сериозен дебат в пленарна зала. Вносителите посочват, че със изцяло новия Закон за концесиите се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г., за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите. В мотивите на закона е записано, че с него се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на сега действащите Закон за концесиите и на Закон за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите. Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частното партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите. С него се предлагат и три вида процедури, които са: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по Директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от Директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява както контрол, така и мониторинг за изпълнението на концесионния договор. Директивата за концесиите въвежда праг от 5 225 000 евро, като концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Проектът на закон предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения. Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност не може да бъде по-дълга от максималния срок, който е предвиден при откриване на процедурата с решение на концедента. С цел гарантиране на обществения интерес се въвежда допълнителна гаранция като санкция от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание. Създава се правна възможност в националния концесионен регистър да се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии, с цел разширяване на публичността и превръщането му в централизирана административна информационна система. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.

Още в началото на дебата Крум Зарков от „БСП за България” обяви, че обсъжданията не са необходимото ниво. Законопроектът бе внесен на 30 май, следобед, в деловодството на Народното събрание, няколко часа по-късно разгледан от Правната комисия без тя да има време да се запознае с него, нито с директивата, която той би трябвало да транспонира. По думите на депутата, този законопроект трябва да се обсъжда достатъчно подробно, защото засяга огромна част от българската икономика и „остатъка на българското богатство”. „Странно е именно и това, че в миналия парламент, същият законопроект бе внесен от Министерски съвет”, заяви Зарков. „Днес тази тенденция на размиване и бягство от политическата отговорност продължава”, допълни още той. Депутат от „Воля” пък предположи, че този законопроект , който от ГЕРБ наричат „нов” щял отново да бъде с наложено от страна на президента вето, защото бил друг, а не първоначлния...Депутатите се върнаха назад във времето и се замеряха с концесии и коя управляваща партия какви концесии е сключвала. Оказа се, че объркват и времето и управляващите – от ГЕРБ Делян Добрев говори за Тройната коалиция и за концесия на АМ „Тракия”, когато бил министър Костадин Паскалев, оказа се, че това било по времето на управлението на царя...Оказва се още, че в директивата не се споменава за концесии на летища, минерални извори и др., което законопроектът не изключва. „Директивата създава задължения за държавите-членки да възлагат концесиите при спазване на принципа на публичност, но законопроектът предвижда принципът на прозрачността да бъде ограничен. Проектът на закон не дава ясни правила в кои случаи със закон може да се ограничи прозрачността. Това означава ли, че Народното събрание може да избере за кои концесии да ограничи прозрачността”, попита пък Атанас Костадинов от БСП. Според него текстовете на законопроекта нарушават и принципа на местно самоуправление.
В реплика народният представител от ПГ на ГЕРБ Александър Ненков заяви, че законът не нарушава принципа на прозрачност. Според него „Обвиненията, че ще има нарушаване на публичността са абсолютно нелепи”, заяви Ненков, без аргументи.
За грубо нарушение говори и Дора Янкова: ”По чл. 17 законът размества отношенията, които са дефинирани в местното самоуправление. Когато става въпрос за общинска собственост, там е на фокус общинският съвет. Общественият интерес е на общинският съвет. Кое ви кара да сложите кмета? Вие се намесвате в разместването на принципите на местното самоуправление. Това е грубо нарушение на самия закон, който е основен и устройствен за функциониране на местното самоуправление", коментира Янкова...В споровете си депутатите умесиха в закона за концесиите концесии дадени по закона за подземното богатство, което даде повод да се подчертае, че още един недостатък на така предлагания законопроект, е че той не се предлага заедно с промени и в закона за подземните богатства...По-рано депутатите пък приеха с пълно единодушие доклада за дейността на омбудсмана на Републиката Мая Манолова за 2016 г.

М. Кулишева